Renault Twizy & Zoe

Има определена тръпка в това, да правиш пистов тест на електромобили на остров Сеген в Сена. Всъщност пистата не е нещо особено, прекалено обезопасен, разтеглен овал с малко, но остри забои и дължина около 2 километра, а и електромобилите отдавна Вече не са чак толкова интересни. Но островът е емблема. Някога е бил извън Париж, сега е в рамките на града. Тук на практика се ражда Renault, тук тази фирма е била водещ европейски производител, при това в най-романтичните и красиви години на автомобила. От 1929 до 1989 година през конвейерите му са минавали едни от най-вълнуващите коли за времето си. а и самите конвейери са били част от моторната романтика на епохата. Луи Рено купува острова и прави индустриален комплекс за 30 000 работници, примерът му е бил в Детройт, а подобен в Европа е само Mirafiori в Торино. На малкия остров на Сена са били разположени не само халетата с конвейерите и складове, но е имало и тестова писта, собствено пристанище и електроцентрала. Дълго Време островът е бил индустриалната Витрина на Франция – с всичко добро, лошо и междинно, което това означава. Тук са се правели машини като Dauphine, 16. великите 5 и Supersinq. А защо го затварят? Според официалната версия, защото е било прекалено скъпо да се модернизира, а според една неофициална – защото и на собствениците, и на държавата, и на кметството в Париж им е писнало от Острова, lie Sequine е бил ядро на комунистическия синдикализъм, извор на постоянни стачки и демонстрации. Това, между другото, също е част от очарованието на Франция през втората половина на XX век.
Както и да е, мястото е легенда, а сега, след като заводът е махнат, вече няма стачки, но пък се чудят какво да го правят. Има различни планове и апетити, най-вероятно ще бъде зона за отдих и развлечения, а на част от него вече е построен Renault Z.E. Center. С него Renault отново излиза напред 6 прогреса. Според фирмата това е първият тестови център за електромобили в Европа. За една година са били направени над 21 000 теста. Сред посетителите са били Себастиан Фетел и Ален Прост.
И ние, българска журналистическа група, вече сме в списъка на посетителите. Центърът бе изцяло на наше разположение, имахме възможност да питаме за всичко и да тестваме това, което бе на разположение. Посрещнаха ни млади, красиви и усмихнати момичета (как да не обичаш Франция). После имаше кратка презентация, в която се наблягаше повече на светлото бъдеще, отколкото на актуалната пазарна ситуация при електричките. Тя, както вече сме споменавали, не е особено блестяща, но при електричките е важно бъдещето и Renault изглежда най-подготвен за него. В момента гамата Z.E. включва четири различни модела, което означава, че покрива почти пълната гама от потребности на потенциалните клиенти. Използват се и различни видове зарядни устройства, пробва се и една доста интригуваща финансова схема с наем на литиево-йонната батерия, което прави самата покупка достъпна.
В този ден можехме да тестваме Twizy и ZOE. Те, между другото, са и най-интересни. Другите -Kangoo Z.E. и Fluence Z.E са си просто стандартни модели, с пъхнати елдвигатели и батерии, докато при Twizy и ZOE става дума за електрички, изцяло планирани като такива. Това са конструкции, които най-пълноценно се опитват да използват предимствата на електричеството.
Реших да започна с Twizy. Първо – то си е уникално превозно средство, и второ – есенното слънце отиваше към залез. Скоро щеше да стане още по-студено, а това нещо всъщност е като мотоциклет, но с 4 колела. Не знам точно какво е. да го наречем „двуместна четириколка“, каросерията е обезопасена с клетка за сигурност, но е отворена отстрани и определено не е за студове. В тропиците Twizy сигурно ще се ползва целогодишно без проблеми, а за студените сезони в умерения пояс е потърсено едно странно решение – отстрани бяха сложени плексигласови завеси, закрепени с копчета. Това ми напомни за страхотните чешки триколки Velorex. При тях само че се използваше някаква мушама за цялата им псевдокаросерия.
Като се пренебрегне студът, няма никакъв проблем с карането на Twizy. Грешка – има проблем и той е свързан с наместването на задния пътник. Влиза трудно и му е неудобно. Шофьорът се пъха лесно на мястото си, а самото управление е максимално облекчено, като при всички електрички. Натискаш педала – тръгва, дърпаш крака – започва да спира, ако не е достатъчно, натискаш и спирачката. Ускорява с лекота и безстепенно, движи се безшумно. Не е и много скъп. йената е 6800 евро, но батерията е отделно, с месечен наем 50 евро. Основен пазар засега е Германия, където очевидно се ползва като помощно индивидуално возило. При прокламирания пробег от 100 км може да върши работа най-вече в града, лесен за управление и даже защитава от дъжд. Повратлив е като мотоциклет, но е сравнително тежък и опасен в завоите. Затова и максималната скорост е ограничена на 45 км/ч.
Слънцето залезе, на пистата застудя рязко и аз мъдро се прехвърлих на ZOE. Това всъщност е основният играч на Renault на пазара на електромобили. Градско мини с дължина 4.08 м. пълноценна (и отопляема) каросерия за четирима, мощност на двигателя 88 к.с. и оптимистичен пробег от 200 км (реален около 150). 1Леново Zoe също е интригуващо предложение. Във Франция струва 20 000 евро, но държавата покрива 6300 от тях като екологична премия. Месечният наем за батерията е 79 евро. Продажби има, макар и все още сравнително ограничени. Но както вече казахме, при електричките по-важно е бъдещето. Тръгвам по пистата с умихната инструкторка до мен. Давам газ до дупка (всъщност „ток до дупка“), машината набира с лекота, завоят наближава, инструкторката не казва нищо, но изписква. Набивам доста яко спирачката, намаляваме рязко и се вписваме в завоя. Това всъщност бе опасно. Недозавиването буквално може да изхвърли Zoe по допирателната. Тук има и уловка. Електричките набират с лекота, а тежката батерия 6 пода на колата я тегли извън дъгата на забоя. Това е проблем за първите електрички, на който тепърва ще се търси решение. Но иначе Zoe е удобна градска кола. Когато батерията стане по-лека и с по-голям капацитет и когато цената от порядъка на 15 000 евро включи и батерията, тя ще се превърне в пазарен феномен. Засега обаче не е. Но целта на остров Сеген е да се срещнем с бъдещето, а не с пазарната реалност.